Приказна красота

Сгушена и сама в нощта,

Вървя през бялата мъгла,

Сърцето ми свито тихичко тупти,

А дали снегът отново ще завали? 

Дали ще срещна още една душа,

Когато тръгнала съм аз вечерта,

Да търся магията на любовта? 

Снежинки се спускат,

В живота препускам.

Уличките тихо шепнат,

Феи мънички прошепват:

Виж тази приказна красота,

Не, тя е по-различна от света,

Това е снежната дъга!

Крилете потрепват, 

Бяла покривка се спуска над града,

Всички се захласват от снега,

Каква нежност, какво сияние,

Каква радост и очарование!

Разтуптяни сърца, игриви деца,

И всичко преживяно от душа!