Скитник

Драскам моята душа,

Обвивам себе си в тъмнина.

Разпервам крилете погубени от завистта,

Заробвам всичко, и остава една тъга.

Затварям себе си в дълбина,

Кладенецът на вечността.

Подтискам тази част от мен за да не

посрещна твоята злина.

Колко омраза в себе си таиш,

Колко будни нощи, в които не спиш,

Колко самота раздира твоята светлинка,

Колко дни скитник оставаш за вечни времена!

Гласът ти увяхнал от поредната борба,

Ръцете отслабнали от носене на тежки слова,

Краката треперещи от студа,

Замръзнало сърцето ти сред туптящи сърца!

А как таеше надежда за любовта,

Как поддаваше на всеки своята ръка,

Как счупиха всичко вътре в теб,

И самотник оставиха те насред!

Малка уличка и мигаща лампа в тъмнина,

Крачиш с поредната крачка на срината душа,

Малка фея се завърта покрай теб,

Светът ти преобръща, идва новият ден!