Удивление

Кученце пред мен

Гледа ме  с отворени очи

Навън студено

Стъпило на снега

Безброй лапи образувало на повърхността

оттатък стъклото

ме гледа кученце

покрило с лапички

замръзналата пряспа

изгубено или самотно

няма покрив над главата

не, снегът, който го покрива

не е топъл

чувам детските му

думички

излизам

за да влезе при мен

и още лапички

пред входа

Горкото, нима няма кой да го приюти

Жален поглед ми отпраща

Снегът го покрива

сякаш да го стопли

Но то заблуждава се

Снежната покривка не топли

А само придава красота

Пейзажът – променен напълно

От кученцето тъжно

Погледът му все още в мен

Сякаш ми говори тайно

Стояща неповижна фигура до него

Придвижвам се

С леки стъпки по снега

Но след мен – отново лапи

Поглеждам го

Не може да остане тук само

На студ ще измръзне

Решавам – ще го взема с мен

Пък сигурно ще му хареса

В новия ми топъл апартамент.