Кратки разкази
Разказ 1
Предпочиташе да избяга в здрача, преди магията да се развали и всички герои да погрознеят, но уви, как искаше да остане още малко...
- Вечерта е по-красива от всякога... – с блеснали очи и детски поглед Аврора го погледна.
„А как искам да те прегърна в тази приказна нощ Аврора...” помисли си той. И как искаше той да й каже истината... Но нямаше да го направи защото магията беше това, което правеше вълшебството истинско. Не искаше да „разваля” всичко, на тези герои им предстояха много житейски уроци и тази нощ им бе подарена от т.нар. Вълшебник. Той искаше да им покаже какъв би бил животът им ако само поглеждаха към вътрешната си красота така както към външната.
- Знаеш ли Аврора, външната красота е временна, но вътрешната... според мен е още по-красива.
- Да, навярно си прав Уолтър. – двамата впериха поглед в блещукащата звезда и тихо заприказваха в нощта.
Разказ 2
Животът ѝ бе събран в два джоба с цип, а колко снимки със спомени имаше там.. И флашка с автобиография.. Все още не публикувана. „Докога, Лили?” питаше се тя „Докога ще отлагаш?”. Този ден, сега, знаеше тя, се бе уговорила да се срещне с човека, който щеше да реализира нейната най-голяма мечта. И така и стана – до ден днешен Лили беше благодарна на него и на себе си за смелостта, която тогава прояви.
Разказ 3
Той излезе, а тя си напомни да диша, този път успяваше дори и за секунда да се успокои. „Това е лошо - много, много лошо!” каза си тя.”Тази презентация е катастрофа! Всичко обърках! Сигурно ми пролича и пред другите! Ще е чист късмет тази сделка да се осъществи! Не, не, не! Какво говоря! Ще се осъществи, Анета! Ще се стегнеш и ще им покажеш какво знаеш и можеш!” Усещайки паниката, която я обзвемаше, Анета погледна другите, които изглеждаха толкова... спокойни. И тогава и тя се успокои. „Може би не беше чак толкова зле!” усмихна се тя.”Те изглеждат доволни. Мисля, че преувеличих! Хайде да се заемам за работа, паниката няма да ми помогне в този случай!”
Разказ 4
Надеждата ли? Тя е опасна на улицата. Откъде тя би разбрала за неговата нечестност и непочтеност? Когато някой й бе говорил за място като Уестърн Стрийт, веднага в съзнанието й се появяваше този мускулест, огромен и силен като бетон мъж, готов да завоюва сърцето на жената. Освен, че за него сърцето беше крепост, а много от тези мъже живееха в онова време, в което силата бе това, което характеризираше мъжествеността.
Разказ 5
Белият порцелан мълчеше надменно, а водата в него – чиста и прозрачна - като душата ѝ. Шепнешком кристалният прозрачен цвят проблесна, после потъмня, и после пак проблесна. Детето, увиснало главичката си над вазата, наблюдаваше шоуто мълчешком. Ахваше и се прехласваше от непринудеността на водата да бъде толкова чиста колкото една детска душа. А колко мъдрост имаше във всяка капка, която общуваше една с друга в този порцеланов съд... И колко спомени тя побираше през годините... Казват, че водата помни и това беше така. Но бе удивително колко наистина помнеше – всичките тези прекрасни, и не толкова прекрасни моменти на семейство Линктълн, побрани в една порцеланова ваза... В капки вода, които като вълни се разбиваха една в друга. Капки вода, чийто бели коси плуваха невидимо в океана от събрани мечти... „Ех...” – каза си малката Еми – „Да бях и аз вода!” и легна на мекото легло където все още усещаше туптенето на вълните и тишината на брега.
