Нова среща

След това той остави куфара си, прибра прилежно сгънатата риза и се облегна на елегантно-кафеникавото кресло. Спомените му се върнаха в онези отминали времена, когато беше още дете, с радостта от неочакваното, с трепетите на Коледния дух и Новогодишното жужене на празничните украшения. Тези детски очи и любопитен поглед към света, къде отидоха сега? Питаше се той. Този стар и захабял куфар пълен със спомени, едни красиви, други тъжни, къде се загуби онова дете, което обичаше и мечтаеше? Чиято стая сега наподобяваше на стая на възрастен човек хванал вестника и чашата с кафе, и със скука прелиства всяка следваща страница? „Ех..!” – помисли си той – „А какви времена бяха!” Сега пътуваше всеки ден за конференции, изнасяше лекции, учеше всеки ден многобройни ученици, беше преподавател по литература, а едновременно с това вечерите сядаше пред листа с хартия и твореше своя собствен свят, който щеше да покаже на истинския свят.

Освен тази вечер. Беше поканен да преподава в чужда страна, на друг език, и тъкмо се прибра от тази мини-екскурзия. Марк не искаше популярност. Искаше спокоен, уютен живот. Беше на средна възраст, висок, строен, понякога шеговит, но винаги отговорен и издръжлив на нови препятствия в живота. Преподаването в чужда страна го натовари, и нямаше търпение да се отпусне на тъй любимото му синьо-зелено легло, където го чакаше неговото коте Кити. И така и направи. Беше твърде уморен дори да разопакова куфарът си. Утре трябваше да стане рано, затова бързо стана от креслото, правейки всички рутинни действия, които всеки човек прави преди лягане, и съвсем монотонно загаси ярко светещата лампа.

На следващия ден Марк закрачи отново забързано към университета. Студентите очакваха с нетърпение неговата следваща лекция по психология. За какво ли ще говори днес? Понякога се питаха те. Марк имаше интерес към психологията от дете, но така и не пожела да продължи тази сфера като дългогодишен психотерапевт. Но обожаваше да преподава. Влизайки в голямата обширна зала, Марк остави листовете хартия, които беше взел със себе си. Младите студенти го погледнаха и веднага след това замълчаха.

-        Добър ден на всички! Надявам се да ви намирам в добра форма днес. – приветливо каза той.

-        Г-н Томпсън – обади се Виолет, млада и красива девойка седяща на първите редове – Ще имаме ли упражнение днес?

-        Да, разбира се. Както винаги Виолет. – отговори Марк, а в следващия момент продължи урока си. – Днес ще говорим за взаимоотношенията между хората, комуникацията, конфликти с партньор и всичко, което вас ви интересува. Знаете, че моят метод на преподаване е повече интерактивен, отколкото теоретичен. Ще ви дам няколко казуса, и след това ще очаквам вие да намерите решение. Когато, и ако имате желание разбира се, станете брачни консултанти, каквато е идеята на този курс, ще бъдете изправени пред трудни ситуации и хората, които идват при вас ще очакват вашата експертиза и адекватен съвет/решение/ отговор.

Марк раздаде листовете с хартия на студентите, молейки ги да ги прочетат. Първата част от лекцията протече с разказване на теория, методи и модели, които биха им помогнали вбъдеще, и които най-вероятно щяха да бъдат на изпитния тест. Студентите слушаха с внимание първата половина, и когато Марк усети умората в очите им, веднага пристъпи към практическото обучение.

-        Евелин, какво мислиш за Казус №1? Как би помогнала на Никол и Стефан да разрешат конфликта помежду си? Какво би им казала? – попита Марк обръщайки се към студентката.

-        Трябва да се разделят! – пошегува се тя, а другите се засмяха.

-        Е, защо така Евелин?

-        Положението им е отчайващо. Пред развод са. И двамата се мразят и не искат да прекарват повече време един с друг дори и за секунда. Не мисля, че може да им се помогне!

Марк приведе глава в леко разочарование.

-        Помисли пак, Евелин. Линда – посочи той друг студент – Може би ти си с различно мнение?

Линда го погледна и сериозно отговори:

-        Не съм съгласна с Евелин. Имат различни разбирания, гледни точки, мнения, но са лудо влюбени един към друг, макар че го прикриват с изблици на гняв, които са се зародили още от преди време. Мисля, че с постоянна и дългосрочна работа може да се стигне до друго решение на проблема им различен от развод.

-        Какъв подход би използвала ти? – попита Марк доволен.

-        Психоаналитичния, и психодинамичния за казус №2. – отговори Линда.

-        Прекрасно! – отговори Марк въодушевен.

С това се завършиха и последните минути от лекцията. Всички студенти се запътиха към изхода на стаята, а Марк започна да прибира листовете от казусите. Линда остана, помагайки му.

-        Защо семейно консултиране г-н Томпсън? – попита тя учтиво – Вие единствено преподавател ли сте? Или и семеен консултант?

-        Преподавател госпожице Линда.

-        Ех! – леко разочаровано възкликна тя.

-        Защо питате? Да не би да имате нещо впредвид?

-        Всъщност... имам. И бих искала вие да ми помогнете. Вижте... брат ми е пред развод със съпругата си. Те са един за друг! И ми се къса сърцето, че това се случва! Не искам да се разделят... Дали можете...? – леко притеснено каза Линда.

-        Съжалявам за това, което чувам Линда. Но аз не съм терапевт, и мисля  че е по-удачно да си намерите истински такъв.

-        Ъъъммм... – тихо каза Линда.

Марк усети колебанието й и веднага попита:

-        Какво има?

-        Г-н Томпсън.. – започна тя нервно – пропуснах да кажа един маалък детайл... Тази година разказвах за Вас на брат ми изключително много и без да исках му казах, че сте и... ъм... терапевт.

-        Добре, просто му кажете, че сте се объркали. – възкликна Марк в недоумение.

-        Да но... той не иска да ходи при друг „терапевт”. Иска вас.

Марк се учуди, какво кара този младеж, брат й, да иска да говори с точно него? „Няма да загубя нищо” каза си той.

-        Добре – въздъхна Марк. Младата дама се зарадва и благодари, а след това двамата поеха по пътя си към вкъщи.

Уговорката на Марк да се срещнат с братът на Линда, Кристофър, беше на следващия ден. Наистина Марк не разбираше какво очакваше от него този мъж, знаеше много добре теорията, но нямаше много опит практика. С изключение на няколко години практика като семеен консултант, които Марк не възприемаше съвсем като сериозен опит.

Срещата беше в шест часа вечерта. Резервацията за ресторанта, който Кристофър беше направил, чакаше двамата господа за една неочаквано променяща вечер. Вечер, в която много истини, но едновременно с това лъжи щяха да бъдат изказани.

Драги читатели, историята продължава, но вие ще я продължите и доразкажете. Спомнете си за онези срещи с хора, които са ви вдъхновили да бъдете по-добрата версия на себе си. За вълнението когато разбирате, че наистина сте разбрани, приети и обичани такива каквито сте.

Аз знам със сигурност едно – Кристофър никога не се разделя със съпругата си до края на живота си, но след тази среща е изключително благодарен на този умен и проницателен преподавател.

От какво наистина имаше нужда Кристофър в този момент? – беше един от въпросите да накара Кристофър да се замисли. За себе си. За животът си. За жената, която не иска да оставя по пътя на следването на мечтите си.

Следващите му стъпки все пак бяха да поеме по пътя на семейното консултиране, чието решение беше повлияно и от Марк. А Марк не направи нищо по-различно от това да бъде човек!