Всичко започва с една идея.

Проект върху Amazon

Основната теза на проекта е, че корпоративната комуникация на Amazon в социалните медии – по-специално във Facebook и LinkedIn – оказва значително влияние върху възприятието на различните групи заинтересовани страни, както и върху имиджа и репутацията на компанията. Анализът използва три теоретични рамки: теорията за фрейминга (framing theory), модела на матрицата власт–интерес (power-interest matrix) и концепциите за дигитално бранд присъствие според Rowley, за да изследва как Amazon структурира и управлява комуникацията си и как медиите оформят общественото мнение за компанията.

Интродукция

Целта на работата е да анализира как Amazon комуникира със своите заинтересовани страни в социалните медии и как това влияе върху бранда и репутацията ѝ.

  • Сравнява се комуникацията във Facebook и LinkedIn, като се разглежда как информацията и мненията, споделяни в тези платформи, влияят на възприятието за Amazon.

  • Използват се три теоретични подхода: фрейминг теорията (за влиянието на медиите върху възприятието), матрицата власт–интерес (за идентифициране на заинтересованите страни) и концепциите на Rowley за дигиталното бранд присъствие.

  • Основният изследователски въпрос: Как Amazon комуникира със своите заинтересовани страни в социалните медии и как това влияе върху бранда и репутацията ѝ?

Основни точки и подточки

1. Анализ на заинтересованите страни чрез модела власт–интерес

  • Идентифицирани са основните заинтересовани страни: правителство, доставчици, служители, инвеститори и клиенти.

  • Всяка група е позиционирана според нивото на власт и интерес:

    • Правителството: висока власт, нисък интерес – трябва да бъдат държани доволни.

    • Доставчици: висока власт, нисък интерес – ключови играчи.

    • Инвеститори: ключови играчи, нисък интерес.

    • Служители: висок интерес, ниска власт – трябва да бъдат информирани.

    • Клиенти: ключови играчи – централни за анализа.

  • Amazon използва различни комуникационни стратегии:

    • Информационна (еднопосочна) – при негативни коментари често не отговарят.

    • Диалогична (двупосочна) – при индивидуални клиентски казуси реагират с помощ и консултация.

    • В LinkedIn комуникацията е по-еднопосочна, докато във Facebook има повече взаимодействие.

2. Бранд присъствие и репутация в дигиталното пространство (по Rowley)

  • Анализира се как Amazon изпълнява бранд обещанията си и как дигиталната комуникация влияе върху репутацията.

  • Въпреки силния си бранд, негативното медийно отразяване и коментари в социалните мрежи могат да навредят на имиджа.

  • Amazon получава признания за обслужване на клиенти, но същевременно се сблъсква с критики относно работната среда.

3. Теория на фрейминга и влияние на медиите

  • Пример: Статия в New York Times от 2015 г. за лошите условия на труд в Amazon създава негативна рамка и предизвиква вълна от негативни коментари в социалните мрежи.

  • Фрейминг теорията обяснява как медиите акцентират върху определени аспекти (например лошото отношение към служителите), което оформя възприятието на публиката.

  • Реакцията на Amazon: често липсва отговор на негативни коментари, което засилва негативното възприятие.

  • Впоследствие Jeff Bezos публично отрича твърденията, но остава въпросът дали това е достатъчно за промяна на общественото мнение.

  • Различните платформи (Facebook vs. LinkedIn) показват различни комуникационни стилове и акценти.

Заключение

Комуникацията на Amazon със заинтересованите страни в социалните медии е комплексна и варира според платформата и контекста.

  • Компанията често използва еднопосочна комуникация, особено при негативни публикации, което може да засили негативните нагласи.

  • Фреймингът в медиите има силен ефект върху общественото мнение и може да подкопае репутацията, дори когато компанията има силен бранд.

  • Въпреки че Amazon се стреми да отговаря и да помага на индивидуални клиенти, липсата на активна комуникация при по-широки критики създава риск за дългосрочната ѝ репутация.

  • Основният извод е, че стратегиите за корпоративна комуникация в социалните медии трябва да бъдат адаптивни и двупосочни, за да се поддържа положителен имидж и доверие сред всички заинтересовани страни.

Целия проект можете да видите ТУК

Previous
Previous

Project Three